Заблуждаващ маркетинг

Маркетингът обозначава начините на комуникация между компаниите и потребителите – той е адаптацията на рекламните дейности и употреба на институции (като известни личности и имена на организации) с цел внушаването на поведенческа промяна у потребителя за краткосрочен или дългосрочен период.
Заблуждаващият маркетинг е употребата на грешна или подвеждаща информация в рекламата и некоректно представяне на продукта с цел продажби. Той е резултат от желанието на компаниите за лесни доходи, без да се съблюдават условията за честна игра спрямо потребителя и конкурентите. Следствията в икономическо отношение са, че фирмата, прилагаща заблуждаващ маркетинг, забогатява за сметка на качеството на продукта, а по-малко средства отиват за суровини, изработка на продукта и заплати.
Заблуждаващият маркетинг ползва разнообразни методи – такси и комисионни, които често не са упоменати в рекламираната цена, манипулиране на стандартите, така че потребителят да не може да се ориентира правилно, промоционални цени за изчерпани или силно ограничени количества стоки и др. „Ангелското опрашване”, например, е процес, при който дадена съставка (витамин), смятана за полезна в адекватно количество, е добавена към продукт в незначително количество, което не носи полза на потребителя. Продуктът обаче се промотира като полезен за здравето. Много термини също така имат значения, които не са законово уредени, което води до злоупотреба с тях. Терминът “натурален” няма законова дефиниция, когато се отнася до хранителни продукти, а етикетът “all-natural” е по същество безсмислен, тъй като всички продукти произлизат от природата, т.е. са натурални, така или иначе. С етикета лайт (light) също се злоупотребява, като за хранителни продукти му се придава значение на нискокалоричен, с ниско съдържание на захари, въглехидрати, сол и дори оцветители, а тютюневите компании дълги години използват термините лайт, ултра лайт, за да внушат, че продуктите, които обозначават, имат по-малко вредни ефекти върху здравето.
Кой печели от това всъщност? Не и потребителите. Заблуждаващият маркетинг кара хората да се стремят към нечия чужда идея за перфектност, като по този начин игнорират собствените си потребности. Рекламодателят днес е авторитет, който задава начина на поведение сред масовото общество. Сериозен проблем с рекламата е изкуственото създаване на потребности – когато рекламите ни внушават, че не сме щастливи и обичани, докато не си закупим най-новата сокоизтисквачка…примерно. Всички знаем обаче, че не материалните вещи са тези, които изпълват живота със смисъл и радост – те по-скоро харчат парите, времето и вниманието ни, което можем да отдадем на любими хора или занимания.
А най-сериозната загуба за фирмите, които използват заблуждаващ маркетинг, е техният имидж, защото гневният клиент винаги споделя разочарованието си.
Ти си на ход!
Смени канала: най-лесно и очевидно е да започнем да се „пазим“ от рекламите – те са навсякъде в пълния смисъл на думата и игнорирането им е най-естественият начин за справяне. Важно е да упражняваме критическото си мислене и по-скоро скептицизмът и да се опитаме да преценим дали въпросният продукт наистина е толкова добър, колкото е описан. Носи ли ползите, които му се приписват, и това наистина ли са ползи? Как досега сме оцелели без него? Би ли направил живота ни по-добър наистина?