Хей, ръчички!
Около 50 милиона са децата работници на възраст между 5 и 14 г. само в Индия. В света, броят на децата, принудени да работят, е 250 милиона – половината от населението на Европейския съюз. Две трети от всички работещи деца се трудят в азиатски фабрики за дрехи и обувки. Другата една трета работи в земеделието на Африка и Латинска Америка. Много от храните и ежедневните продукти, които ползваме, идват при нас на цената на тяхното здраве, образование и човешки права.
След попадане в sweatshop (мрачните многолюдни производствени цехове), насилието е устно и физическо. Младите работници никога не успяват да спечелят някакви пари; никога не получават образование и работят докато са физически годни. Те са сграбчени от цикъла на бедността, от който трудно се излиза.
Индийската обувна индустрия е втора след китайската. Установено е, че над 25 000 деца лепят и сглобяват обувки само в Индия. Те работят в шумни, прашни, тъмни и невентилирани помещения, където страдат от кожни и дихателни проблеми.
Материали? Хммм…
Исторически за качествен еластичен материал се е ползвал сок от Бразилска хевея (Hevea brasiliensis), която расте около екватора. Чак след началото на втората световна война се внедряват заместващите технологии които не пощадяват и този сектор – навлизат лошокачествените синтетични гуми.
Здравните рискове са свързани и с материалите, използвани в обувната индустрия, които основно са базирани на петролни продукти. Например, EVA е широко разпространено вещество при направата на обувки и детски играчки – съкращение от етилен-винилацетат (ако пластмасата мирише на оцет, положително е…EVA).
Повече от две трети (68%) от генерираните емисии въглероден диоксид идват от производствения процес, според MIT. Изследваните от тях обувки са били направени от 26 различни материала, като за асемблирането им са били необходими 360 различни стъпки. Много от цеховете в Китай, които се занимават с асемблиране на обувки, се захранват с въглища.
Според WWF, при производството на синтетични гуми се генерират повече отпадъци от обема на произведената продукция. През 2009 г, китайската кожарска индустрия е била отговорна за близо 250 милиона тона отпадъчни води.
Алтернативи
По данни на Intertek (2011), консумацията на обувки се удвоява на всеки двадесет години – сигурен признак, че се намира в неустойчив, експоненциален ръст. Вместо да спомагаме за този ръст, можем да не изхвърляме чифтът обувки при всяка най-малка повреда – можем да го поправяме, така от една страна ще ползваме обувките по-дълго време, а от друга ще подпомогнем обущарския занаят, който може и да изчезне, ако няма нужда от него.
Адаптация тече в обувната индустрия и по отношение на материалите – все по-голяма част от ползваните кожи произхождат от крави, които са отглеждани за месо или мляко. По дефиниция кожите са възобновяем ресурс, поради това естествената кожа се явява устойчива алтернатива на материалите базирани на петрол, които се използват в обувната индустрия.