Първата изцяло изкуствена пластмаса се появява през 1907 г. и благодарение на разнообразните й свойства и приложения, тя бързо се превръща в един от най-предпочитаните материали за производството на множество стоки. Настъпва „Пластмасовата ера“, която, обаче, носи със себе си и огромни предизвикателства.
Противоречията на „Пластмасовата ера“:
– пластмасата е чудесен опаковъчен материал, защото в природата няма микроорганизми, които да се хранят с нея. Това, обаче, се оказва проблем, защото ако не е изложена на слънчева светлина, пластмасата е почти неразрушима.
– производството на пластмаса и пластмасови изделия бележи непрекъснат ръст през последните 70 години – от 0,5 милиона тона през 1950 г. до 311 милиона тона през 2014 г. В световен план, Китай е най-големият производител на пластмасови материали с дял 26%, следван от Европа с дял 20%. Благодарение на непрекъснатия ръст, произведената пластмаса за първите 10 години от 21 век е повече от произведената пластмаса за целия 20 век.
– 40% от пластмасата се използва за производството на опаковки, които са почти само за еднократна употреба. Еднократни са и пластмасовите лъжички, които изминават по 6 000 км, за да бъдат използвани за по-малко от 10 минути. Тяхното разграждане, обаче, продължава между 500 и 1000 години. Именно затова, всичката пластмаса, произведена някога, все още съществува на Земята! Рециклирана или не, тя се трупа в огромни количества, които силно замърсяват природата и застрашават здравето ни.
– същевременно над 90% от производството на пластмаса е от новодобити полезни изкопаеми. От 4% до 6% от световния добив на невъзобновимите петролни залежи се използва за суровина за пластмаса, а още 4% се използват за осигуряване на енергия за процеса. Потреблението на петрол за производството на пластмаса е еквивалентно на потреблението на петрол на световната авиация. Предвид намаляващите резерви на петролните горива и ограниченото количество земя за депониране на отпадъци, линейната форма на употреба на пластмасата за опаковки и други краткосрочни приложения е меко казано неустойчива.
Пластмасов океан: между 10 и 20 млн. тона пластмаса се изхвърлят в океана всяка година – това е еквивалентно на един камион с боклук, изсипван всяка минута. До 2025 г. се очаква да има 1 тон пласмаса на 3 тона риба, а до 2050 г. количеството на отпадъка ще надвиши количеството на рибата в океаните. Боклуците в океаните нараняват и убиват живота в тях – животните често се оплитат в пластмасови торбички и опаковки, а по-малките отпадъци често биват изядени от риби, които впоследствие получават вътрешни наранявания или умират от глад. Попаднала в хранителната верига, пластмасата достига и до нашата чиния.
Над 40 години след появата на първия универсален символ за рециклиране, само 14% от пластмасовите опаковки в света се събират за рециклиране (в ЕС за 2014 размерът е 29,7%). Установено е, че в държавите, в които има забрана за депониране на пластмаса (т.е. изхвърляне на депо), са с по-високо ниво на рециклирането й. Към момента между 22% и 43% от пластмасовите отпадъци завършват живота си в депа за отпадъци.
Биопластмаса? Съществуват различни видове биопластмаса, които могат да бъдат: биоразградими, базирани на биомаса, или и двете едновременно. Въпреки ръста в производството им, съществува неяснота относно екологичните им предимства, имайки предвид потреблението на вода и торове, както и загубата на биоразнообразие, която причиняват. Според повечето анализи на жизнения цикъл, биопластмасите превъзхождат синтетичните пластмаси по отношение на отделянето на вредни емисии и потреблението на изкопаеми горива, но имат други негативни ефекти като еутрофикация на водите, a в същото време, някои биопластмаси се нуждаят от земеделска земя за производство на суровина, което ги поставя в конкуренция спрямо земята за производство на храна. Биоразградимата пластмасата се нуждае от специфични условия за процеса на разграждане (напр. индустриални компостери) и ако бъде изхвърлена в околната среда тя не може да се разгради, и екологичното й въздействие ще бъде същото като на обикновената пластмаса.
Внимание! Пази здравето си:
Всеки пластмасов продукт има щампована върху него номерация от 1 до 7, която посочва вида пластмаса, от който е направен. С оглед на здравето ти, както и здравето на планетата, пластмасите, които със сигурност е добре да избягваш, са тези с номера 3 (PVC – поливинилхлорид), 6 (PS – стиропор) и 7 (PC – поликарбонат).
Пластмаси не трябва да се съхраняват на пряка слънчева светлина, тъй като това води до тяхното по-бързо стареене и саморазпад, свързани с отделяне на токсични вещества.
Опаковките и пластмасовите бутилки са за еднократна употреба и след това подлежат на рециклиране – не наливайте в тях повторно каквито и да било други напитки или вода.
Опакованата храна за вкъщи не трябва да престоява в пластмасовите кутии. Възможно най-скоро трябва да се пресипе в стъклен, керамичен или порцеланов съд.
Храните не трябва да се поставят в пластмасови съдове в микровълнова фурна. Пластмасовият съд може да не се поврежда от микровълновата, но това не важи за храната при нагряване в този съд.
Много по-здравословно и безопасно е продуктите в хладилника да се съхраняват в стъклени или керамични съдове с капаци, вместо в пластмасови.
Никога не трябва да се сипва гореща храна или напитки в пластмасови съдове, независимо от пластмасата.
В домакинството пластмасови съдове никога не трябва да се мият с абразивни препарати или твърди гъби с гореща вода, както и в миялна машина, защото се надраскват. Тогава отделят вредни химикали или в драскотините се задържат бактерии и вредни микроорганизми.
Ти си на ход!
Избягвай максимално да пазаруваш и потребяваш пластмаса – често ползата от нея е краткотрайна, вредата – безкрайна, а единственото, което ти спестява, са малко усилия…
Пазарувай повече насипни стоки без опаковки.
Чувал ли си за нулеви отпадъци? Това е стратегия, комбинираща общностни практики като повторно използване, поправяне, рециклиране, обезвреждане и компостиране, с индустриални практики като елиминиране на токсини и промяна в дизайна на опаковките. Участвай в кампаниите за нулеви отпадъци и ще постигнеш много в отговорното си потребление.
Включи се в почистване – в града, в планината, на плажа, при реката и т.н. А ако никой не организира почистване в твоя район, защо не го направиш ти?