Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/ecocentr/konsumuvai.org/wp-includes/post-template.php on line 284

Дрехи

От векове хората разчитат на голямо разнообразие от растения и животни, за да се снабдяват със суровини за производството на тъкани и дрехи. Копринени буби, овце, бобри, дори палмови листа са само част от естествените ресурси, които са били използвани, за да посрещнат нуждите на хората от облекла. В днешно време нещата стоят малко по-различно, след като учените се обърнаха към химията и технологиите, за да създадат нови и да подобрят много от познатите тъкани, които днес приемаме за даденост. Какво обаче струват на хората и природата новите и модерни дрехи? Доколко знаем откъде идват и как са обработени платовете за нашите дрехи? И всъщност, колко дрехи ни трябват наистина?

За какво са ни дрехите?

Дрехите са част от живота на хората от над 100 000 години и до ден днешен тяхната основна функция си остава запазването на телесната ни температура при разнообразните условия на външната среда. Днес към тази основна функция на дрехите са добавени още, сред които са изразяването на собствен стил и индивидуалност, демонстриране на социално положение и финансови възможности, а дрехите оказват влияние както върху самочувствието, така и върху здравето на хората.

Шевната машина

Най-сериозната промяна при текстилното производство започва с Индустриалната революция през 19-ти век. Създаването на шевната машина и индустриализирането на текстилната индустрия завинаги променят начина по който дрехите ти са се произвеждали и употребявали. Разнообразието от растения и животни, които са били основни суровини за производството на дрехи дотогава, се допълва от достиженията на химията и технологиите.Глобализацията допълнително видоизменя текстилната индустрия, което наред с ползите създава и редица негативни последици, както за хората, така и за околната среда.

Цапат ли новите дрехи?

  • Масовото употребяване на химикали и пестициди е навлезнало дълбоко в текстилната индустрия. Благодарение на това памукът се е превърнал в едно от най-мръсните културни растения и в една от четирите култури в света, които се отглеждат най-често генномодифицирани (другите три са царевица, соя и рапица).
  • Синтетичните вещества изместват естествените багрила на тъканите. В резултат от това често в реките и почвите в близост до текстилни фабрики се открива наличие на вещества като олово, живак, кадмий, селен и други, които влияят на качеството на подпочвените води и на земеделските посеви.
  • Освен тъканите, за дрехите са необходими копчета, ципове и други допълнителни елементи и украси. За циповете и копчетата на дънките например се използва месинг, направен от мед и цинк, чието добиване и преработка обхваща цяла серия от вредни за околната среда практики и вещества.
  • Синтетичните тъкани са изключително широко разпространени и недостатъците им не са за подценяване. Полиестерът и найлонът, които са производни на петрола, не са биоразградими, а при производството на найлон пък се отделя диазотен оксид – парников газ 310 пъти по-силен от въглеродния диоксид.
  • Процесите на преработка дори на естествените тъкани като вълна и кожа са силно химизирани. На всяко ниво от производството на вълнената индустрия се оказва влияние върху почвата, въздуха и водата. При обработката на кожата се използват тежки метали като хром под формата на хромен сулфат, които се натрупват в организма и причиняват здравословни проблеми у хората.

Условия на труд в текстилните фабрики

Подобно на много индустрии в условията на глобална икономика, текстилното производство също е концентрирано в развиващите се страни. Щата Тамил Наду в Южна Индия е мястото, където е съсредоточено най-голямото производство на плетени облекла в света и е основен доставчик на едни от най-големите и най-известни марки облекла. Там има около 1 600 фабрики, в които работят общо над 400 хил. души, 60% от които са момичета и млади жени. Чрез проучвания и интервюта на място сред работници във фабрики в щата е установено че те работят при ужасяващи условия и забрани, клонящи към принудителен труд и понасят сериозни незачитания на работническите и човешките си права.

Въпреки силно токсичните препарати и техники на производство в текстилната индустрия, на работниците масово не се осигуряват предпазни средства за работа. В резултат от това те често страдат от различни заболявания, които са типични за съответното производство.

Какво можеш да направиш?

По/Дарявай дрехите, които не използваш – дай им втори живот!

Организирай борса за размяна на дрехи – забавен и устойчив начин да разнообразиш гардероба си, без нищо да залежава неупотребено.

Проверявай етикетите за страна на производство и материали – така ще си наясно кой е изработил дрехите ти и откъде пътуват те.

Пазарувай местно производство, питай и се информирай за производителя.

Залагай на качеството, а не на емоционалния избор – по-качествените дрехи живеят по-дълго и ресурсите за изработката им не са отишли напразно.

Огледай се за биологично отгледан памук – производството на дрехи от био памук се разраства, което има множество ползи за хората и околната среда, тъй като премахва пестицидите от хранителната верига. Малко известен факт е, че само 35% от добития памук се използва за производството на дрехи. Обикновено семената на памука се отделят и смилат за производството на олио, храна и фураж (60% от памука), а те могат да съдържат високи нива на остатъчни вещества от пестициди.

Дрехите втора употреба може да се окажат по-добър и дори здравословен избор, включително и за бебешки дрехи, тъй като са имали време да се освободят от част от вредните химикали, използвани при производството на памука.