Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/ecocentr/konsumuvai.org/wp-includes/post-template.php on line 284

Месо

През последните 50 години световното месопроизводство се е увеличило 4 пъти – от 78 милиона тона през 1963 година до 311.6  милиона тона, по данни на Организацията за прехана и земеделие (FAO) за 2014 година. Очаква се тази тенденция да се задържи, предвид нарастващата средна градска класа и повишаването на доходите в развиващите се икономики, които ще се адаптират към, така наречената, западна диета.

Индустриалното животновъдство:
•    Е един от основните стрес фактори за екосистемите и основна причина за загубата на биоразнообразие.
•    Вредно за човешкото здраве: поради лошите индустриални условия, в които животните се отглеждат, и неестествения им фураж, те често заболяват, вследствие на което биват третирани с антибиотици. Често срещано е добавянето на хормони към диетата на животните, с цел по-бързото им угояване, като и двете практики увреждат човешкото здраве.
•    Води до обезлесяване, заради изсичането на гори за отглеждане на фураж и в следствие на свръх-паша от страна на животните. Превръщането на гори в обработваема земя и в естествените пасища  е катастрофално за глобалното биоразнообразие и опазването на климата, а интензивното монокултурно земеделие, каквото е фуражното, и използването на ГМО увреждат плодородието на почвата. 1/3 от обработваемата земя на света се ползва за фураж, а 3.4 милиарда хектара или 306 Българии от обезледената земната повърхност са пасища за животновъдство.
•    Повишава парниковите газове: 18% от емисиите от парникови газове са от животновъдство – превърнато в CO2 емисии, този процент е по-висок от емисиите от транспорт. Останалите процеси в животновъдството – производство на фураж, транспортиране на продукция, хранителни отпадъци и други – допълнително увеличават вредните емисии. Обезлесяването на тропическите гори за фураж пък означава по-малко абсорбиран СО2 от атмосферата.
•    Има и голям воден отпечатък: продуктите от животински произход имат по-голям воден отпечатък от растителни продукти. За сравнение за производството на 1 килограм свинско са необходими 5 988 литра вода, докато за 1 килограм зеленчуци са необходими 322 литра вода.
•    10-те най-големи компании, производители на месо, според продажбите им за 2011-2013 година са със седалища само в 6 държави: Бразилия, САЩ, Холандия, Япония, Дания, Китай.

В България
Консумацията на месо на лице от домакинство възлиза на 32 кг годишно, като прогнозата е тя да нарасне до над 38 кг към 2020 г. Търсенето на месо и субпродукти в страната нараства с над 40% за периода 2002 – 2011 г.  Увеличено търсене има при всички групи потребители, макар и с различни темпове – домакинства, сектор „Услуги” (ресторанти, хотели) и преработвателните предприятия.
Предлагането на свинско месо е много далеч от нуждите на вътрешното търсене – промишленото производство в страната задоволява по-малко от 30% от пазара, 13-14% са продукт на домашните стопанства, а останалите 56-57% са от внос. По данни на националната статистика внесеното свинско месо през 2013 година възлиза на 110,7 хиляди тона, като най-голямата част идва от Испания и Германия и транспортирането на продукцията до България увеличава въглеродния й отпечатък.

Фураж
•    Ако произведените за фураж калории се използваха за човешка прехрана, а не за фураж, то 3.5 милиарда души щяха да могат да бъдат нахранени (според UNEP).
•    За фураж се използват предимно рибно брашно, царевица, соево брашно и други зърнени храни, които не са естествената прехрана за животните. Производството на зърно, по-специално, изисква значителни количества торове, горива, пестициди, вода и земя, с което увеличава въглеродния отпечатък на месопроизводството.

ГМО?
•    Генно модифицираната соя (ГМО-соя) е основен заместител (фураж) на естествената храна за отглежданите животни.
•    Бразилия е вторият по големина производител на соя след САЩ, а най-влиятелната компания на пазара на соя за фураж, която функционира в Бразилия, Cargill, е мултинационална корпорация – а не бразилска собственост.
•    Именно веригите за бързо хранене използват соята за фураж за животните си, като оправдават изсичането на тропическите гори за производството на соя с голямото търсене на продуктите им на пазара.

Алтернативи!
•    Kонсумация на по-малко месо – вегетарианският начин на хранене е причина за 2 пъти по-малко емисии от парникови газове за 2000 калории.
•    Консумация на месо, произведено чрез пасищно животновъдство от местни производители.
•    Друго?