Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO), 32% от цялото количество произведена храна в света се губи или изхвърля. Това означава, че една трета от храната, предназначена за консумация от човека, завършва гниеща в контейнери на потребители и търговци на дребно, или бива разваляна заради лошо транспортиране или събиране на реколтата.
Има два термина по отношение на хранителните отпадъци: загубена храна (food loss) и изхвърлена храна (food waste). Загубената храна (food loss) e годна за консумация храна, която поради разваляне, разливане, разпадане или по други причини, се губи, преди да стигне до потребителя. Загубата на храна се случва през етапите на веригата за доставки – производство, прибиране на реколтата, обработка, съхранение и транспорт. Загубата на храна, която се случва накрая на веригата за доставки (в етапите търговия и потребление), се нарича изхвърлена храна (food waste), тъй като се дължи основно на поведението на търговците и потребителите в резултат на небрежно отношение или съзнателно решение. Изхвърлената храна е с добро качество и е предназначена за консумация от човека, но не бива консумирана, тъй като се изхвърля преди или след като се развали.
Храната, която е изгубена или изхвърлена:
– заема близо 30% от общата площ на земеделска земя в света напразно – площ с размерите на Китай;
– консумира около една четвърт от всички води, използвани в селското стопанство;
– е отговорна за около 8% от глобалните емисии на парникови газове, заради разлагането на храната в депата за отпадъци;
– е с въглероден отпечатък от 3,3 гигатона въглероден диоксид – ако тези емисии принадлежаха на държава, то тя щеше да бъде третият най-голям източник на въглеродни емисии в света след САЩ и Китай;
– причинява икономически загуби на стойност около 940 милиарда долара на година;
– изостря продоволствената несигурност и недохранването на световното население.
По света и у нас: оценките на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) от 2013 г. показват, че хранителните отпадъци на глава от населението в Европа и Северна Америка са 95-115 кг. за година, докато в Африка на юг от Сахара и Южна/Югоизточна Азия те са 6-11 кг. на година. Над 670 хил. тона годна за консумиране храна се изхвърля само за една година в България. Количество, което се равнява на близо 2,2 милиарда порции от по 300 грама или от което се падат по 90-100 килограма на глава от населението. Домакинствата изхвърлят 40% от тази храна. В същото време над 1,5 млн. българи живеят под или на прага на бедността, като поне 400 000 от тях са деца.
Но защо се случва така? Докато в по-бедните страни недостигът на храни е породен от неефективните методи за прибиране, съхранение и транспорт на реколтите, в богатите държави най-големи загуби се регистрират в края на веригата – при потребителите.
Ти си на ход!
Прави всеки свой избор осъзнато. Нищо на планетата ни не е еднократно, всичко се завърта в цикъл и енергията никога не се губи. Не бъди и ти с „еднократен“ начин на мислене!
Съхранявай храната по правилния начин – информирай се как се съхраняват плодове, зеленчуци, зърнени и млечни продукти и това ще ти помогне да запазиш храната свежа и вкусна за по-дълго време. Печели околната среда, печели и твоят джоб.
Планирай покупките си – така ще намалиш спонтанното пазаруване на храни, от които нямаш нужда или не можеш да изконсумираш.
Оползотворявай храната си максимално, докато е годна за консумация. Бъди креативен – разгледай множеството рецепти в интернет по тази тема, събери идеи и започвайте с готвенето!
Компостирай! Компостирането е естественият начин на природата да преработва и рециклира органичните си отпадъци. Чрез този процес кухненските и градински отпадъци се превръщат в компост – ценна и богата на хранителни вещества смес, която се използва като тор, подобрител на почвата или мулч. Всичко, от зеленчукови и плодови обелки до пакетчета от чай, хартия и черупки от яйца може да се компостира (единствено неподходящи са сготвена храна, мазнина, месо и млечни продукти).
Огледай се: различни инициативи за споделяне и намаляване разхищението на храна се изпълняват както от световни организации, така и от бизнес и граждански групи – хранителни банки, различни платформи и приложения за мобилни устройства, които свързват хора, които искат да споделят храната си с някого, ресторанти, в които се готви с храна, предназначена за изхвърляне, супермаркети за бракувани храни, хладилници за оставяне на храна за хора в нужда и много други.